Няма надеждни доказателства, че коланите за целомъдрие са били използвани през Средновековието. Най-ранната известна рисунка, от 1405 г., историците тълкуват като шега; средновековните истории, в които се споменават заключени колани, са сатира; а много от коланите в музеите вероятно са изработени през XIX век, когато историята за средновековния съпруг, който заключва жена си, става популярна.
Съществували ли са средновековни колани за целомъдрие?
В The Medieval Chastity Belt: A Myth-Making Process (Palgrave Macmillan, 2007) медиевистът Албрехт Класен (Albrecht Classen) от Университета на Аризона преразглежда доказателствата. Резюмето на издателя е категорично: „няма сигурни доказателства, че коланите за целомъдрие някога са били използвани в действителност“ (Google Books). В рецензията си за книгата в American Historical Review историчката Рут Мазо Карас (Ruth Mazo Karras) започва така: „Още един пирон в ковчега на колана за целомъдрие не би трябвало да е необходим. Но подобно на droit de seigneur [правото на първата нощ], този мит отказва да умре“ (AHR, 2009).
Класен посочва и онова, което липсва. Коланът „никога не се появява в сериозни текстове или произведения на изкуството“ и „никой автор на проповеди, на покайни текстове, нито дидактичен или правен автор никога не е споменавал колана за целомъдрие“ (Classen, History News Network, 2015). Според него това е така „вероятно защото още самата идея зад него противоречи на основните нужди на човешкото (женското) тяло“.
Кратка хронология
| Кога | Източник | Какво показва |
|---|---|---|
| Античната литература | „Поясът на целомъдрието“ | Символ на девствеността, свалян от съпруга; не е възпрепятствал физически секса |
| Средновековни религиозни текстове | Cingulum castitatis („пояс на целомъдрието“) | Също символ, свързван по-скоро с мъжете, отколкото с жените |
| Около 1399–1400 г. | Джовани Серкамби, Novelle | Заключващо се устройство в сатиричен разказ |
| 1405 г. | Конрад Кийзер, Bellifortis | Първата известна рисунка, която историците тълкуват като шега |
| XVI век | Hywel o Fuallt | Сатира, а не свидетелство за употреба |
| XVIII–XX век | Медицински кампании срещу мастурбацията | Изобретени са реални ограничителни устройства; много от тях са патентовани през XIX век |
| XIX век | Писатели и „музеи на изтезанията“ | Легендата за кръстоносците се разпространява; изработени са много от запазените колани |
| 2007 г. | Изследването на Албрехт Класен | „Няма сигурни доказателства“ за средновековна употреба |
Източниците за всеки ред са посочени в разделите по-долу.
Легендата за кръстоносците
Познатата история звучи така: рицар, който заминава на кръстоносен поход, заключва жена си в железен колан и взема ключа със себе си. Докато не се появява книгата му, пише Класен, повечето непрофесионални автори и много учени „просто приемали“, че коланът е съществувал през Средновековието и „е бил често използван от рицари, заминаващи на кръстоносен поход или на други военни операции“ (History News Network). Той отбелязва, че много малко историци на културата „някога са изследвали внимателно източниците“, в които се споменава коланът за целомъдрие, и че темата „придобива голямо значение през XIX век, когато много автори на научни и не толкова научни трудове започват да говорят упорито за колана за целомъдрие като за чудовищен инструмент, използван от средновековните съпрузи, за да подчиняват жените си“.
Втора легенда приписва изобретяването на колана на Франческо II да Карара, владетел на Падуа около 1400 г. Карас отбелязва, че Класен „успешно опровергава“ тази легенда.
Какво всъщност казват средновековните текстове
Рецензията на Карас обобщава доказателствата, които Класен преразглежда:
- Коланите като подаръци. Литературните споменавания на колан, подарен като сватбен дар, „нямат нищо общо с колана за целомъдрие“.
- Ключалки и ключове. Езикът на ключалките и ключовете в средновековната литература е най-добре да се чете като завоалиран намек за секс, а споменаванията на мъж, който държи „ключа към сърцето на жената“, изобщо не е задължително да са пряко сексуални. Нито едното, нито другото описва устройство.
- Символични колани. В Guigemar на Мари дьо Франс коланът пази верността на дамата, като дава на влюбените средство за взаимно разпознаване. В това отношение той действа като античния пояс на целомъдрието – символ, който „не е възпрепятствал физически половия акт“.
- Сатира. Малкото текстове, които описват заключващи се устройства, включително Novelle на Джовани Серкамби (около 1399–1400 г.), Bellifortis на Кийзер (1405 г.) и текст на Hywel o Fuallt (XVI век), „според убедителния анализ на Класен не описват реална практика, а са сатирични и иронични“.
Bellifortis на Кийзер: първата рисунка (1405 г.)
Конрад Кийзер (Konrad Kyeser, изписва се и Conrad) е германски инженер и художник, чийто Bellifortis е илюстрована книга за военни машини. Класен обяснява, че наред със сериозните проекти Кийзер „предлага редица комични примери за приспособления, които са плод на чисто въображение, като колана за целомъдрие“, и отбелязва, че коланът идва от Флоренция. Неговата присъда: „това е шега, нищо повече, както показват контекстът и чудовищността на металната клетка“.
Шегата се разпространява. Според издателя на книгата „някои поети и художници от XV и XVI век също споменават този предмет“. Литературните примери, които Класен открива, „неизменно принадлежат към жанра на сатирата“.
Музейните колани за целомъдрие: реални предмети, по-късни дати
В музейните колекции има метални колани за целомъдрие, някои от които все още са каталогизирани с дати от XV или XVI век (пример от Science Museum). Science Museum в Лондон описва един железен колан с панти, облицован с червено кадифе, така: „Документацията, свързана с този предмет, твърди, че той може да датира от XVI век, но по-вероятно е бил изработен през XIX век.“ Същият запис добавя, че „според по-нови аргументи те не са нищо повече от викториански митове“ (Science Museum Group).
Класен описва „средновековните музеи на изтезанията“ от XIX век като „снабдявани предимно със съвременни (!) предмети, произведени в Англия по онова време“. Коланът във витрина доказва, че някой го е изработил. Той не показва кога е изработен, нито че някой го е носил; за датирането на един предмет са нужни доказателства за произхода му и за начина, по който е изработен, а не само етикетът, който му е даден.
Ограничителни устройства, които наистина са съществували
Устройства за ограничаване на гениталиите наистина са съществували – по-късно и по причина, която тогавашните лекари смятали за медицинска. През 1758 г. Самюел-Огюст Тисо публикува Onanism: A Treatise on the Maladies Produced by Masturbation. През XIX век лекарите предупреждават, че загубата на семенна течност вреди на здравето, и „бяха патентовани множество устройства против мастурбация, за да се предотврати «сперматорея» (слабост, причинена от загуба на семенна течност)“ (Wellcome Collection).
Science Museum притежава британски образец, датиран 1871–1930 г. – метално устройство, което някога е било закрепвано с кожен ремък. Музеят го описва като „едно от редица подобни устройства, изобретени през XVIII, XIX и XX век, за да предотвратяват мастурбацията“ (Science Museum Group). Това са били медицински устройства, а не колани, гарантиращи верността на съпругата. Wellcome Collection приписва на сексолозите от XX век, сред които Алфред Кинси (1948) и Мастърс и Джонсън (1966), окончателното опровергаване на теориите зад тях.
От мит към съвременни продукти за пълнолетни
Днешните колани и клетки за целомъдрие са продукти за пълнолетни, които се носят от пълнолетни хора по взаимно съгласие. Те са съвременно явление, а не оцелял средновековен обичай. За по-новата история на мъжките устройства вижте нашата история на клетките за целомъдрие; за това как работят съвременните колани вижте какво е колан за целомъдрие.
Как да преценявате твърдения за колани за целомъдрие
- Кога е написан източникът? Едно средновековно твърдение се нуждае от средновековен източник, а не от преразказ от XIX век.
- Какъв вид е източникът? Сатирата, любовната поезия и метафорите не са свидетелства за практика.
- Как е датиран предметът? Търсете доказателства за произхода му и начина, по който е изработен, а не само етикет.
- Единичен пример или обичайна практика? Един предмет или една история не показват, че нещо е било широко разпространено.
Често задавани въпроси
Заключвали ли са кръстоносците жените си в колани за целомъдрие?
Няма сигурни доказателства за това. Историята става популярна през XIX век, а средновековните текстове, в които се споменават заключени колани, са сатирични.
Кога е изобретен коланът за целомъдрие?
Най-ранната известна рисунка е в Bellifortis на Конрад Кийзер от 1405 г. и историците я тълкуват като шега. Много от запазените метални колани изглежда са изработени през XIX век.
Фалшиви ли са музейните колани за целомъдрие?
Те са реални предмети, но често много по-нови, отколкото гласят старите им етикети. Science Museum в Лондон посочва, че един от неговите колани по-вероятно е изработен през XIX век, отколкото през XVI век.
Използвали ли са се колани за целомъдрие през Викторианската епоха?
Много от коланите, които днес са в музеите, вероятно са изработени през XIX век, но това показва, че са били произвеждани, а не че някой ги е носил. Science Museum в Лондон отбелязва, че според по-нови аргументи коланите за целомъдрие „не са нищо повече от викториански митове“. Документираните ограничителни устройства от този период са нещо различно: устройства против мастурбация, изобретявани от XVIII до XX век, като много от тях са патентовани през XIX век, когато лекарите смятали, че мастурбацията вреди на здравето. Те са били медицински устройства, а не колани за налагане на вярност.
Защо средновековният мит продължава да живее?
Това е ярка история, която е била удобна за по-късните автори. Издателят на Класен отбелязва, че съвременните учени „с радост възприемат идеята за колана за целомъдрие, защото тя им дава ефективен боен вик, с който да очернят средновековния свят“.